Четирите годишни времена - Зима
От надвисналите облаци сиви
сняг на талази пада.
Леден вятър на покрива свири
и капчуците вледенява.
Свири вятърът, не спира,
ледената си песен реди,
че няма да намери мира,
докато всичко не се вледени.
Снежинките в небето подмята,
в танц вихрушен ги върти,
уморени от танца ги полага на земята,
калта и сивотата покривайки.
Спря накрая и той уморен. Тишина.
Бяла, студена и снежна.
Зимата от люта и зла,
стана спокойна и нежна.
Снежна приказка - красота,
обгърнала дърветата в бяло.
Земята застлана от снега
с голямо снежно одеяло.
Навсякъде е ослепително красиво
от тая снежна белота.
Не помръдва нищо живо,
скрило се от вятъра и студа.
© Никола Яндов Всички права запазени