Този златен разцъфнал Калофер
толкоз рози, надежди роди.
Под Балкана полегнал на завет,
сякаш времето спрял да брои.
Но разказва чинарът вековен
за младежа с черни очи.
За априлий размирен, бунтовен,
за момчето, което гори.
Как със двете си голи ръце
срещу колоса тръгнало смело.
За народ и за майка да мре,
двеста млади юнаци повело. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация