10.08.2010 г., 12:31 ч.

Чиниите се чупят главоломно 

  Поезия » Друга
795 0 8

А скърцащите маси се пропиват

с винарките на вопли и терзание.

И келнер (от немай къде) попива

разсипаните скърби и изгнание.

Отрупани покривки се нареждат

по филми (цветни) и банкети.

Огризки (жилави) се тук подреждат

в квартала на бедняците проклети.

Ръцете са отпуснали съсухрено

ракията във стъкленост и мазност.

Изгърбва се теглото, а душата (мухъл)

загубила е цвят и давност.

И нека да е люто. Гняв и яд

в парчетата на смислите и чаши.

И нека да е гладно. Вчерашния си обяд

сънуваха децата наши.

Тъмно нека да е. Студ и гърч.

Кукувицата изсвири и замря.

Келнер, идвай, че поръчвам -

отровата на моята змия.

Чиниите се чупят главоломно

в таверните на лъскавите хора.

Чиниите са пусти и погромни

в пропукани съдби (там долу).


 

09.08.2010

 

 

© Daisy Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??