Седя в стая, пълна със спомени!

Седя в стая, пълна със стонове!

Всичко тук ми напомня за теб!

Мирисът, цветът, шумът.

* * *

Всеки ден се връщам

за нова доза болка!

Всеки ден се връщам

за поредна обиколка!

Що за мазохист -

заменям щастие за болка,

що за песимист -

не виждам път, ни посока!

Смъртта ме приканва,

обещава ми спокойствие!

Смъртта ме призовава

да стана нейно копие!

Да дарявам радост

там, където любовта оставила е сълзи!

* * *

Ще стана чирак на мрака,

слуга на Черната дама!

Ще дарявам свобода,

ще спре да се чува звук

на счупени на парчета стъкълца!

Ще спрат сълзите,

ще затихнат стоновете,

болката ще изчезне,

самотата ще е величина,

отдавна забравена!

Няма да има наранени,

забравени или опустошени!

 * * *

Тази велика, завладяваща,

изпепеляваща и най-вече

РАЗРУШАВАЩА любов

няма да я има!

Ще се постарая да я унищожа,

да я изкореня от лицето на света!