Навярно ти приличам на щастлива?!
Усмихвам се във новата си рокля гордо,
която вероятно много ми отива,
щом всеки втори ме съблича с поглед...
Навярно на успяла ти приличам?!
Говоря с всички, всички ме обичат,
работя с удоволствие и сигурно ме бива
щом чувам отстрани, че ме наричат
добра и мила на милиони... и красива...
Навярно съм за теб завършена картина
и цветовете ярки силно ми прилягат,
като на весело дете, като обичана любима,
но истините скрити ти убягват...
Заключена съм в моя свят – завършен,
ако изляза вън, на пътя, ще се счупя,
където вълци с нокти остри стържат
и огненият сняг ще ме затрупа...
Ако за миг протегна длан раздрана,
през тъмното стъкло и те докосна,
ако реша до теб да се изправя и застана
и ако днес ти отговоря на въпроса...
Ако събрала смелост в безразсъдък и безумно
прескоча през прозореца свободна
и ако търкулна се в решението си стръмно,
а ти се дръпнеш... както досега те помня...
Какво от мене ще остане след 2 минути?!
Изядена?! Самотна?! Безутешна?!
Ако заложа всичко на едно число и то загуби...
ще си остана неосъдена... но грешна!!!
Заключена ли ми е по-добре да бъда?!
Или число в рулетка... да те срещна!!!
© Ирина Всички права запазени