11.07.2015 г., 10:00 ч.

Чистачът 

  Поезия » Друга
495 0 5

Чистачът

 

Последен вирус се шмугва -

гущер, връз камък на урва.

Гърлена горест, хрип черен -

храчи, миг фатален, най-ценен...

 

Пищи и се носи, по сините вени.

На изхода - спира в очите студени

Езикът разцепен, изплезил и мига....

омагьосан дочува “пее... авлига..?!”

 

... И прави обратен. Заход! И кръжи.

(оставил е “живо” щом птица пищи)

Изстрелва, прибира, и пак с тоз език

на певицата дивна изпива сетния вик.

 

Последна е вахта, и опитва очите на вкус.

Всяка писта маркира с хлъзгава слуз.

Кухо кънти последен обход из черупка -

за всеки червей, отворил е дупка.

 

Ренета ПърваНова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Людмиле, благодаря!
  • Мда, не е съвсем подходящо за неукрепнали души и разглезени сетива това стихо, но затова пък достоверно описва еволюцията до едно крайно състояние.
  • Здравейте, Мисана, Влад, Раде /Горанова/, Благодаря ви!
  • Присъединявам се към мнението на Владислав. Вярна си на стила си, Рени!

    Поздравление!
  • Като огън е и стихът ти, и ти самата Рени! Харесах и те поздравявам!
Предложения
: ??:??