svetlitschka (Светличка)
559 4812
2.09.2021 г., 23:50 ч.

Чистота 

  Поезия
459 2 6

Превъзмогна ли в трюма студа,

се изправям на пръсти и тичам.

Светлината пробива леда,

в най-сумрачните ъгли занича.

 

Притегателно плисва вода,

дърпа палубата под краката,

настоятелно всмуква съда,

но заякнаха здраво крилата

 

и разгъват се в точния миг,

и понасят стремглаво сърцето,

извисено в избистрен светлик,

всеотдайно, любящо, прието.

 

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че така ти е подействало, Миленче! 🤗 Майка ми е особено развълнувана , когато го чете , защото харесва щастливия завършек във всичко.
  • Красиво, неочаквано и възраждащо. Пак се върнах тук, защото ми харесва да се връщам
  • Благодаря за стимулиращата тройка. ☺
    Да знаете как ми се иска понякога да мога и аз да си пиша оценки, доста единици ще сложа, може да се помисли за тази опция.
  • Миленка, чета те и аз, успех!
    Зиги, с много проятен хумор ни зареждаш.
  • Хубаво е, Светулче! Усмихна ме! 😊
  • Красиво и слънчево летящо стихотворение!
Предложения
: ??:??