Едно-единствено наследство
получих – дрипав чифт крила,
наследственото късогледство
лекувам с тъмни очила.
Предци, отдавна избледнели,
не ми оставиха завет.
И нямам мисли, нито цели.
Назад не виждам. Ни напред.
И взряна, точно пред носа си,
изписвам ситно лист след лист.
Да убедя ранимостта си –
наследствено съм непукист...
© Надежда Ангелова Всички права запазени
щом се паркира пред квадратния екран,
усеща - как една ръка могъща
докрай отваря синонимен кран ...