Мама стихче ми прочете,
оцветих дърво и цвете!
Тате често със въздишки,
си разменя с някой книжки...
Дядо приказки разказва,
по картинките показва.
Баба разказ съчинява-
„Ученик от теб ще става!“
Пъстри книжчици обичам,
почнах вече и да сричам!
Скоро истинско букварче,
ще си имам за другарче.
Буки, веди и глаголи -
май че общи са неволи!...
Ах!... Кога ли аз ще взема
да създам една поема,
за връбчето дето цвърка
и от клон на клон си хвърка.
Подскоклив е днес приятел,
утре - верен мой читател!