Eia (Росица Танчева)
436 13844
24.11.2014 г., 6:47 ч.  

Човече… 

  Поезия
724 0 13

За светлина родено си, човече -

в планините гайдите да надпяваш,

да превзема песента върховете,

орлите с погледа си да смиряваш…

За топлина родено си, човече –

закрилник да бъдеш, да се надяваш,

духът ти да сее радост далече,

все ръка на слабия да подаваш.

От обич и за обич си родено!

Не спирай и за миг да помечтаваш…

© Росица Танчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Човечност, волност и светли послания излъчва това стихотворение! Прочетох с удоволствие!
  • Дори да станеш и на сто години,
    не слагай на мечтите си предел,
    че който спре - и в райските градини
    не е щастлив без ясна идна цел.
    Поздравления!
  • Съкровено и топло за Човека.
    Поздрави!
  • Хубаво е да ги има тези прекрасни "човечета",
    но за съжаление те май вече са в графата
    изчезващ вид... Докосващ сърцето стих,
    с много красиво и оптимистично послание!
    Поздрави и от мен!
  • Да мечтаем
  • Спрем ли да мечтаем, спрели сме да бъдем истински живи. Много хубаво послание. Поздрав!
  • много хубаво е и ще се радвам, ако добие един завършен финал.
  • Невероятна топлина в стиха ти, Роси,пренесох се в тихо и спокойно съществуване, където цари хармония и красота. Благодаря ти, с най- висока оценка!
  • Всеки е роден за светлина, но само малцина продължават да светят след детството...
  • Хубаво е посланието ти, Eia!
  • Да, Роси! Предназначението на човека в този свят е разнообразно и многолико и само в позитивна посока, но за съжаление, много разочарования виждаме в действителност.
    Моля Бог твоите пожелания да се сбъднат!Каквото носи човек в сърцето си това предава на другите!
    Поздравявам те за хубавите чувства породили тази твоя творба!
    Поздрав от сърце и приятен ден!
  • Пожелавам на всеки да постигне предначертаното от теб, Росица! Би било прекрасно. Всъщност, истината е, че познавах преди 10-на години такъв човек. Беше грък и се казваше Василий. Обикалял е цял живот океаните като корабен персонал, спестил пари и си купил рибарска яхта. С нея ловуваше риба и от това живееше. Пееше непрекъснато волни песни и с песните си превземаше върховете. Излъчваше неземна мекота и даряваше на всеки настроение. Не знаех обаче, че докато е пеел така е бил неизлечимо болен от рак. Той е знаел това, но не го споделяше. Почина няколко месеца по-късно след запознанството ни, на 45 годишна възраст. Хубаво е да си отидеш с песен от света, съзерцавайки как се вият орлите. Спомняйки си за него, си спомням и мисълта на Никос Казандзакис: "Човек е толкова по-щастлив в своя живот, колкото повече вода е видял: морета, езера, реки, водопади и т.н.!"

    Поздравление за хубавото стихотворение, което може да направи всеки от нас по-добър, ако се стремим към утвържденията в него!
  • Еееййй..., !!!
Предложения
: ??:??