Човек
Един човек сам върви,
а сърцето му тихичко кърви.
Върви по път неравен, обграден с бодли
и зад себе си остава неразличими светлини.
Върви в мрака на пустошта,
там той очаква своята съдба
да влезе в армия, наречена ''Смъртта''
и да предаде своята душа,
така, както правили са всичките човеци до сега!!!
© Пени Монова Всички права запазени