Човекът без думи е просто съд,
в който тече и бие студена кръв, обвита в плът.
Сам-самичък се разпъва на кръст,
щом срежат пъпна връв.
Човекът е щастие, но и омраза,
и двете носи в себе си като нестихваща зараза.
Човекът е ангел - пратен от небесата,
човекът е демон паднал досущ като Голиата.
Човекът е стихия -
бурна, непостоянна и далечна.
Човекът е магия -
странна, дълбока и вечна. ...