23.11.2020 г., 10:39 ч.

Човек 

  Поезия » Философска
230 0 1
Човек
По малко вярвам и във Бога –
от Сатаната се страхувам,
но в тяхната „реалност“ мога
съвсем добре да съществувам...
В живота, не тъй свят за жалост,
макар неволно съм свидетел –
на целият човешки хаос
и кривата му добродетел...
О, неразумно ми човечество!...
В мъглявината край Всевишния
зове́ носталгията за Отечество, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Предложения
: ??:??