Човек от световния ужас

21.03.2023 г., 15:23 ч.

Поезия

370 2 4

ЧОВЕК ОТ СВЕТОВНИЯ УЖАС

Уморен съм. До смърт уморен.

Нямам сили за нищичко вече.

На матрака си – вехт дунапрен,

се извъртам – печално човече.

И се будя по Трети петли

със надежда – светът да е ласка.

Той не знае как страшно боли! –

в безчовечната нощ да ме стряска.

Телевизорът сипе лъжи,

че от утре ще дишам във Рая.

Ако цял век така продължи,

ще си кажа: – Все ми е тая!

Под тонажите звезден баласт

ще си пукна и аз – самотяга.

Бях мъжът, който тихо към вас

с Обич блага душица протяга.

Боже, чуй ме в небесния свод?

Тих молебен във храма Ти служа.

Искам своя си собствен Живот!

Днес. И тук. Не в световния ужас.

20 март 2023 г.

гр. София, 19, 50 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.