23.04.2020 г., 11:06 ч.  

Човек ще стана, ако го открия... 

  Поезия » Друга
527 6 15
В душата ми щурчета и светулки,
в сърцето ято от гнездящи птици,
в косите бели, паяжинни люлки,
в очите ми - фенер за лунатици.
В главата буболечките, стотина,
рисуват млечен път звезда и цвете.
Разпятие за грешната година,
с пирони - думи окова ръцете.
Дори да няма слънце, пак ще грея,
прегръщам мрака топъл, теменужен.
Научих се на тъмно да живея,
за да летиш и вятър не е нужен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??