Най-напред опакова приятелството - помниш ли?
В онзи сребрист станиол. И за по-сигурно го завърза в найлонова торба.
Каза ми: "Не ме наричай приятел! Аз съм Човекът, който опакова."
Оттогава престанах да те наричам "приятел".
После се зае да опаковаш спомените ми - помниш ли?
Всички до един - в кафява амбалажна хартия.
"Защо са ти тези спомени?" - попитах те аз.
"Обикновените хора не го правят?"
"Аз не съм обикновен човек.
Не ти ли казах? Аз съм Човекът, който опакова"
По едно време опакова и рождения ми ден - помниш ли?
Него го опакова в една измачкна от употребяване картичка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация