27.01.2008 г., 11:51 ч.

Човекът на скалата 

  Поезия » Философска
822 0 17
Сега съм стъпил на скалата,
избива ме на лудост и крещя,
затръшнах на деня вратата,
проклинам мрака и нощта.
И лутам се безумен между ден и нощ,
зората ме обсипва с ласки,
но ласките притискат с дива мощ
и хилят се с намръщени гримаси.
Клокочи гейзерът на канарата
до края на погубената нощ,
сега съм стъпил на скалата,
изправен като индиански вожд. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??