Не искам да те виждам зад решетки
или пък нощем, будна от тревога,
да се въртя и лутам като в клетка.
Най-лошото да мисля. Не. Не мога.
Не искам да ме парят куп банкноти -
изцапани и потни, с дъх на кръв -
в дуели със заложени животи.
(там победителят е стрелял пръв)
Не искам да ме галят тези пръсти,
държали нож пред погледи във страх,
дълбали имена на черни кръстове,
без капка помисъл за жал и грях.
Не искам да те виждам зад решетки -
Човекът, скрит зад маската на звяра.
Излез и докажи, че всички клетки
създадени са, за да се отварят.
© Мая Попова Всички права запазени