Човешките очи остават
ненаситни:
да вземат искат само,
но не и да дадат,
и те в това са, братко,
така упорити,
че те при шепа пръст
единствено се спират...
Това е истината проста
и жестока,
и нашият живот
край нея се върти;
затуй се лутаме,
и все сме край Порока...
От чистота си Човекът
вече не блести!
04.09.77 г. "Щастливеца"(когато се роди и първият ми внук)
© Христо Славов Всички права запазени