Чу ли пак, онази песен,
погали ли и твоите уши,
затопли ли те спомена отнесен,
върна ли те към онези дни?

Раздвижи ли се отпуснатата мисъл,
притегна ли разхлабени мечти,
пренесе ли се в отминала реалност.
Все по-хубава, от времето лъщи!

Иска ли ти се, нещо да променяш,
останало назад, непреживяно,
и щеше ли по този път да крачиш?
А по-добър ли щеше да е, ако беше друг?

Слушаш ли онази песен,
любима от онези дни?
Приспа ли вече спомена отнесен,
прегърна ли го за пореден път?