18.04.2012 г., 14:39 ч.

Чучело 

  Поезия » Друга
1241 0 15

 

Искам някой ден да се смиря

и да съм спокойна като скука,

като мишка смело да се свра

в дрехи на една човешка кукла.

Да се зъбя срещу всеки луд,

дръзнал да обикне маргаритка

сред поле от тикви, хора, студ.

И да поведа със него битка

на живот и смърт! Че кой е той

да руши постигнатото сиво?!

Просто луд! От луд не става свой.

Своите обръщат гръб красиво.

Имат непомръдващи лица,

ползват чужди дрехи. И животи

за живот. Живеят без сърца,

но пък дълго.

Искам да съм кротка,

малка кукла във човешки цвят,

да сивея скучно насред тикви.

Някой ден... И в някой следващ свят.

В този свят съм луд.

И ви обиквам.

 

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??