Ч У Д О
Мечтата си в далечината припознах,
усмихната и крачеща към мене.
Но вместо радост - леден страх,
с взлом душата ми обсеби.
Комплекси в тъмното натикани,
за себе си напомниха със крясък
и лоши спомени - невикани,
унищожиха замъка от пясък.
От огледалото със ужас гледа,
момиче плахо и объркано,
а силната и гордата жена, бледа, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация