Мама! Тя ме е мене родила!

До ден днешен съм под нейна закрила.

Тихо и кротко в кревата лежи си,

но пък из цялата къща магия вълшебна

не спира да носи!

Как време намира всичко да свърши

и то без да се мръщи?! 

Готви, работи и чисти, за нула време

чудно и къщата подредила!

Може би сила не и остана... не зная.

Красива е... ужасно красива!

Очите - тъмни, дълбоки... пламък

по-силен в тях има от пламък

на горяща камина!

Косите - червена коприна.

Усмивка по-прекрасна едва ли ще видя!

Гласът и спокоен и нежен.

Ръцете - можещи всичко!

Тревожа я за всяко нещо...

мира тя няма от мене.

Въпроси задавам и денем, и нощем.

Съвет по-ценен от нейния - НЯМА!

Спомени от детството също не е 

пропуснала да ми остави.

Пяла е... играла е, с часове 

над мен е стояла!

За "Мама"... книга дори да напиша

пак малко ще е, за да я опиша.

30 юли - ден вълшебен, в който

чудото  се появило

... а мен ме е "Мама" родила!