21.10.2017 г., 22:51 ч.

Чудовище 

  Поезия » Друга
441 3 7

    Аз съм чудовище държано в тъмница,

    жадно за букви и стихове нови.

    Свободно излязло сред суха тревица,

    години държано в железни окови.

 

   Аз съм чудовище, но някак добро,

   целувам небето, плача в нощта.

   На старица помагам – нося ведро.

   Лекувам невяра, пъдя тъга.

 

   На спящите хора нося само добро,

   завивам децата отвити в зори.

   От кестена млад си правя перо,

   мастило от стари, сухи сълзи.

 

    Аз съм чудовище – свободно, навън,

    жадно за букви и нови мечти.

    За вас аз изглеждам – призрачен сън,

    но още съм жив, мисълта ми лети.

 

   21.10.2017

    Пловдив

 

   

 

   

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??