11.04.2012 г., 9:31 ч.

Чудовище 

  Поезия » Друга
951 0 2

Едно чудовище във мен се ражда.

От ревността ми то се храни.

И се развива и се доизгражда,

и в сърцето ми отваря рани.

 

То къса с нокти пожълтели,

къса с ярост всичко в мен...

А зъбите му дъвчат като невидели

де що видят из егоизма ми ранен!

 

Бълва огън с всички сили

и от мозъка ми лакомо яде...

Плюе по всички, дето са ми мили,

убива, а не иска да умре!

 

Навсякъде то сее разруха,

не виждам нищо, не чувам своя глас...

Изглежда съм сляпа и глуха -

не виждам, че ревнивото чудовище съм аз!

 

 

© Т.Т. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??