Тази зима
не е моята,
а е друга и различна.
Тя е чужда
и на нищо не прилича.
Няма неутъпкан сняг,
светлини,
накацали по клоните,
стъпките ни
вече не скриптят,
облаците
вятърът не гони.
Черни пръски
кал и мръсотия
загрозяват белотата.
Не мирише
въздухът на сняг.
Киша, кал,
мъгла и вятър.
Тази зима
не е същата,
като в детските години.
Вечер в къщи се завръщам
пред изкуствена камина.
Няма
пукот на дърва,
нито бабините пити.
И защо ли
от това
заскрежиха се очите?
© Нели Вангелова Всички права запазени