Чудно е понякога как се изсипва като пясък
през дланите протрит животът, мислейки,
че ние сме живели. Чудно е понякога
и как протрити пръстите от смилане
на ред препятствия потръпват...
Благодари на тоз, който с кръв е обагрил
нозете. С длани издрани в живот чужд,
си е мислил, че своя живее.
Без ден, посред нощ, сам да го гледаш
как крачи с гарван на нож -
идеал на съдбата низвергната.