Чуждите думи ме въодушевяват.
Стъпвам по тях предпазливо.
Те със куршумена точност раняват
или убиват красиво.
Скрита ирония горчи понякога
в нюансите им нарочни.
Чуждите думи са като влакове,
рядко пристигащи точно.
Те ми приличат на кървави макове -
неповторимо нетрайни.
Или на сЪлзи, когато сме плакали,
трогателно всеотдайни. ...