23.02.2014 г., 20:29 ч.  

Чуждото завинаги спохожда 

  Поезия » Философска
940 0 10
Вятърът е мъртвият ти спомен,
за когото сухи са очите,
мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика
и на ехото подир да отговори -
болката завинаги остава
в дългите подземни коридори.
Само погледът невиждащ във мъглата
сам съзира собствения блясък
и ушите чуват в тишината
нищото като безшумен плясък. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения
: ??:??