Във студения мраморен разум на зимата
пускам кървави жилки от лято,
а във бъчви от дъб под чардаците
шепне вино от сълзи проляти.
Топли сънища дишат над преспите
и окичват с висулки черковното гробище.
Опустяло е селото – като след погребение –
и магаре в студения припек се пощи.
Под снега, мълчалив като ялова булка,
за нещата неведоми шепнат си мъртвите.
Свойте простички спомени нижат по коренищата
и от скука гадаят на птиците стъпките. ...