Тежки сълзи
се спуснаха,
като гарвани.
Душата ми
хванаха.
От дърво
на дърво
я слагаха.
От връх
на връх
я вдигаха.
Къс по къс
я разкъсваха.
Тежки сълзи
земята пропукаха
и като змии
душата ми
усукаха.
Гнездо в нея
свиха.
Очите ми
изпиха.
Чуваш ли,
татко,
виждаш ли?
Дъщеря ти
плаче
на гроба.
Тебе
оплаква
и жали.
© Ирена Чинтова Спасова Всички права запазени