13.08.2008 г., 22:34 ч.

Чувства 

  Поезия » Друга
680 0 2

Какво съм аз?!

Едно голямо нищо!

Една избледняла и прозрачна фигура,

ненужна и невидима.

Едно лице безлично и използвано.

Една слуга, в която всички бършат си калта.

Една душа -

експлоатирана, лишена,

затворена, ограничена.

Свободна, а опираща се в решетки - хора -

искащи, искащи и неблагодарни.

Хора - лишаващи, подценяващи,

грабещи - без да усещат.

Една окъсана... душа ли е... не знам.

Намеса, нахлуваща отвред и размътваща мислите.

Реки от сълзи вместо изказани думи.

Болка - свиваща мускулите и жилите на тялото.

Вълнението е лично,

а отсреща всичко е безразлично.

Решението за другите няма цена.

Действия много,

а нито едно оценено.

Разсъждения - има ли място за нея на тази земя?!

 Животът е много суров, а страданието вечно.

Предпочита се края,

но болката още по-голяма става.

Избавление - улеснение за тях.

Дори и кукла да бях,

всички ще ме дърпат на различни страни.

Смях - липсва.

Усмивката вече я няма.

Сълзи - всяка нощ.

И безсъние...

© Десислава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Честно казано, имах един период в който бях изпаднала в подобно състояние и тогава написах тези редове
  • Явно изживяваш тежък период, но вярвай - слънцето отново ще изгрее... просто не губи вяра!
Предложения
: ??:??