Чувствата ми са пияни,
клатушкат се в посоки.
Ту са сиви, черни,
ту пък – синеоки.
Като цветя нежни
искат да обичат...
Но често гневят се
и назад залитат.
Птици са крилати,
готови да летят.
Към небе от обич
пак да полетят...
Чувствата пияни...
объркват все посоки.
Но като небето синьо,
искат да са синеоки.
© Лилия Нейкова Всички права запазени