pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
901 17307
15.12.2018 г., 15:53 ч.

Чувствени вселени 

  Поезия » Пейзажна
784 4 20
Залезът повика вечерта
и се скри във нейните къдрици.
Своя влюбен принц прегърна тя,
засияха звездните зеници.
А луната нарисува пак
с детско нетърпение пътека,
като светъл и вълшебен знак
на разцъфнала мечта в човека.
После тихо утро посребри
на тревата плитките зелени
и повярвах, че са по-добри
новите ни чувствени вселени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??