Чувство за самота
Мъгла, мъгла, мъгла,
влага, студ, мъгла!
Грозните сиви колони
на моя скапан живот,
със забити ръждиви пирони
крепят моя хомот.
Стърчат тихи и страшни
- бавно убиват моя живот,
а долу на пустата земя,
черна и напукана, сноват
черните сенки и една бяла змия.
Пълзи и съска безспир,
силно стяга и души
моя душевен кумир,
страданието на сърце ми
превръща в кървав пир.
Сезони се сменят
- все студ и мъгла,
глухите сиви колони
стават по-страшни
щом падне нощта.
Черните сенки танцуват
танца на смъртта,
самодоволни ми се присмиват
и към мене протягат ръка
- демоните на моята душа.
Мъглата бавно поглъща
всеки един лъч светлина,
надеждата слана я попарва
и аз оставам сам в пустошта.
(Мъгла, мъгла, мъгла,
влага, студ, мъгла,
грозните сиви колони
и кривите ръждиви пирони
все ще стърчат във вечността!)
Кристиан Дочев
16.11.2014г. София
© Кристиан Дочев Всички права запазени