6.10.2019 г., 10:35 ч.

Циганска зима 

  Поезия » Друга
1301 4 7

Повлякоха снега си студовете,

завихриха дантели снежен прах.

С висулки – обеци в отблясък леден

накичиха стрехите със замах.

 

Разнежената зима се облече

в прииждащо сребро и засия.

На гривната ѝ пропълзяла, спеше

замръзнала река – като змия.

 

В короната ѝ светеха въздишки

и есенни сълзи от листопад.

В косите ѝ, заплетени и рижи,

се криеха мъниста остър хлад.

 

И вихър вкочаняващ – верен рицар,

я завъртя в стремглав, замайващ танц.

Тя се усмихваше, но с хладна мисъл

очите й блестяха в черен гланц.

 

Развяла шал с ресни на пищни туфи

от снежен пух и вгледана в леда,

с отворени очи, Скръбта сънува

на циганското лято любовта.

 

 

6.10.2019

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=j_8xjzF9TYM

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Цвете.
  • Еха, страхотно е!!! Много, много ми хареса!
  • Райна, Мария, благодаря.
  • Чудесно е! Ювелирна словесна изработка! Браво! Отива в избрани!
  • Хубаво много!
  • Благодаря, Ани. След като "изобретих" рими с акцент, редно беше да напиша и "програмно стихотворение", където да ги демонстрирам. Във "Вали" римната двойка "птици-слиса" се появи случайно, но съвсем съзнателно не я редактирах. И реших към копчето от "Вали" да прибавя "циганска премяна". В това стихотворение акцентът е на тема звучни-беззвучни съгласни. Радвам се, че стихотворението ти е харесало.
  • Много добре пресъздадена емоция, с красиви сравнения. Много ми хареса стихотворението ти, Мария.
Предложения
: ??:??