Разпалвам те.
И те поемам. Дълбоко в себе си.
Не дишам.
Просто те усещам.
Как проникваш, как достигаш до онази точка.
На горене. В мен.
И не излизаш - вече.
Остана да догаряш,
да ми напомняш,
че не си нищо повече.
Че си отровен.
Че си просто... цигарен дим.
© Полина Всички права запазени
Хубава метафора!