Цигарен дим рисува херувим.
Зависимост, горчива. И раздяла.
И молим Бога, пак да полетим,
в изпепелена, черна катедрала.
Иконите са станали на прах,
полека любовта ни посивява.
И в дробовете, черни, като грях,
едничката ни вяра догорява.
Дали ще чуе някой щом дори,
камбаните грехът ни заглушава?
Цигара стръвно пръстите гори,
човешкото, от пръст, в пръстта остава...