1.05.2008 г., 6:33 ч.

Цигулки на оранжево въже 

  Поезия » Философска
720 0 7
Пустините тогава оглушаваха
от разцъфтели кактуси
и в залеза се утешаваха
душите на изстиналите tattoos и
вдълбани в кремъчните рамене
подобно каменни идеи
препускаха миражните коне
в представите за пясъчни алеи
които се снишаваха
от ноздрите на пресекулки
а все по-мъртви ветрове
поклащаха последните цигулки

цигулки на оранжево въже

От влагата на корени зарити
не бяхме жаждата си утолили
полазени от мигове термити
по гърбиците на камили -
извити призрачни меандри
които в дюните изсичат
чадъри от короните на пинии...
И в сенките на бледите Еринии
обречените там да се обичат -
подобно бели орлеандри
подобно черни бедуини
подобно еднодневните светулки
над оглушелите пустини
танцуващи по нощното небе...
Подобно счупени цигулки

цигулки на оранжево въже

© Руми Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??