29.07.2019 г., 0:27 ч.  

Цикламена приказка 

  Поезия » Друга
932 3 24
Полето със небесните циклами
и облаците с рокли лавандулови.
В очите на една човешка драма
небето и земята май са луди.
Извадила зад облака хрилете си,
луната ни се дави романтично.
Къде си, конче мидено, къде си
и кой ще те възседне с вик камшичен?
Ще дойдеш ли, спасителю? В юмруче
луната бързам от смъртта да скрия.
Но в приказката който я заключи,
дали пък няма пръв да я убие?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

ИНТРО В ПОЕЗИЯТА
В очите ми заспиват хиляди пеперуди.
Лято е, а есента все ръми и ръми...
Предавам се в прегръдките на вятъра.
И булка съм, в ръцете на вятъра, в ...
  1238  22 
Предложения
: ??:??