17.11.2018 г., 0:29 ч.
Циклоп
Поглеждам картата,
Циклон
окото му
зловеща точка
спиралата оформя
фронт
стихията ръмжи
не ще отсрочка.
Циклопът удря
със замах
повдигнал от морето
водна грива
руши стени
и всява страх
жестокост със мъртвилото
се слива.
Умирам с жертвите
със живите се моля
а той невъзмутимо
все пълзи
да знаех тайната му
чудото да сторя
злоба и омраза
да правя на сълзи.
Ноември, 2018г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Светла,нали?
-
Истински художник...
-
Ангеле,във всяка приказка е скрита някаква мъдрост но да разкриеш този нешлифован диамант ти трябва светлина от душата.Благодаря за начина по който си написал коментара.Беше приятна изненада.
-
Разказваше се в приказката стара,
че великана скрил е Егото си във пета.
Ако почешеш там - веднага се смаляваш
А той ти хвърля някаква пара.
Ала сърцето му е скрито във сандъче
И си го пази някаде далеч от тук.
Щом го намериш - прободи го много бърже!
Циклопът който от сърцето е отлъчен
ще се превърне мигновено в прах и пух. -
Георги,благодаря за силните думи относно моят стих.За него имат принос и приятели като теб.Хубава вечер ти желая.
-
Ангеле,съгласен съм с теб,Приятелю.Може би това което написах е неосъзнат стон за това което може да се случи.Дано след като Природата ни е създала е милостива към нас и снизходителна към безумията ни.
-
Иржи,скоро гледах филма "Перфектна буря".Имах твоите усещания и сигурно това до известна степен ми е повлияло да напиша този стих.
Не съм Пророк но съм убеден че скоро климатът ще бъде срещу човека използван и насочван пак от него. -
Доче,предлагам да основем сдружение за опазване на стихиите.Докато някой организатор не ни изпревари и поведе протестиращи пред Парламента.
-
Еси тези древни гърци нямаха си друга работа та измислиха Циклопите.Но нали и те са същества трябва в някой географски стих да ги упоменем.
-
Василка,исках да пресъздам онова чувство на безпомощност когато гледах кадрите от стихията по медиите.
-
Хубаво... Реалистично и страшно романтично. Страшно като степен, страшно като емоция...
-
Всичко което руши ,залива,гори,изпепелява е Божие дело!С тях той ни напомня че трябва да спрем с злините и зависта и най вече пошлостта и разврата!Тогава Циклона става Циклоп!Поздравления,Приятелю!
-
Отпечата се без да искам....Та
...в морето тя е страшна!Нощем.Тъмно.Сто хали наведнъж..
Издигаш се.Потъваш.Святка и гърми.Проливен дъжд...
Сам.Безпомощен.Над тебе само Бог,но вярваш,че те пази,
въпреки,че тръпки,не,чудовища безброй гърба ти лазят...
Бориш се.Четеш молитви.Обещаваш да не живееш в грях...
А след кошмара- утро - синьо,тихо.От буря и око-ни грам следа от тях!!....
Такава асоциация предизвика стихът ти,а дали е така??.... -
Гавраиле,
Не си представям тая буря,наречена циклон,
но щом е тъждество с чудовище,каквото е циклоп
в морето то е нещо..Нощем.Тъмно. -
Дано стихиите да ни дадат отсрочка, за да ги спасим чрез разум.
-
Майсторски си го изковал този стих, Гавраиле (като изкусен циклоп! Поздравления!
-
"Умирам с жертвите, с живите се моля, а той невъзмутимо все пълзи"
-
Стойчо,благодаря за разбирането.Ние сме пред прага на създаването на тези оръжия.А може би вече ги има?Антициклонът "Виктор"беше прекалено дълготраен.
-
Климатът!Не бива да му въздействаме, но като че ли вече успяхме да нарушим баланса му... И сега може да бъдат предизвикани с т.н.климатични оръжия -тектонични унищожителни наводнения,суша и кой знае какво още!
Харесва ми стихотворението, което носи един скрит зов спасение...
Приеми моите приятелски поздрави, Гавраил! -
Младене,и аз имам слабост към точните науки и този път отделих място на географията.Защото утре тя няма да бъде същата.Климатът ще бъде подвластен на човека по скоро за лошо.
-
Стих, напомнящ ми графика. Интересен рисунък, Гавраиле!
П.П. Благодаря ти за коментара на "Затворени в мига".
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
