Сърцето ми остана там
в морето зад огромния балкан!
Да бях затворила очи преди
не бих видяла вековните гори,
да бях отишла си от този свят,
не бих се полюбувала на морски бяг.
Един Рай забравен от Бога,
открих и без него не мога:
гори тилилейски, скали страховите,
цветя и поляни от погледи скрити
и... изведнъж бряг, облян в светлина,
крепости, улички, песни с душа!
Един мъж – едно сърце,
черногорец с душа на дете!
Не зная истина ли е или сънувам,
или е блян за който жадувам,
но друго не искам на тази земя,
освен да се върна във Черна гора !
Ч.гора 2003 г
© Nina Toshich Всички права запазени