Очите ѝ са топли и се смеят,
и влюбен си дори, и да не си.
Ревнуваш скришом и от суховея,
погалил нежно нейните коси.
Тя цялата е песен и закачка,
и три минути мирно не стои.
И с устни зрънце гроздово ще смачка,
деня ти прежаднял да напои.
Ще нацелува падналите листи,
на всеки ще напише стиховѐ,
три гривни за ръцете си – лъчисти
от светлина сама ще изкове. ...