Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
15.06.2022 г., 19:11 ч.

Cвещицата когато догори 

  Поезия » Философска
470 1 4

Какво си ти, животе мой? Светлик,
от плачеща среднощно свещ от болка.

Аз, слабият, се мисля за велик,
а тя догаря бавно. Още колко,
в очите ми звездите ще горят
и ще ме носи людската ми сила?
До днес ми беше страшен враг и брат,


съдбата – милостиво заслонила,

треперещия в мрака силует,
изписващ с думи светли небесата,
додето вятър тъжен и проклет,
смъртта довее, старата позната.
Вечерницата свети до зори,
Луната често в облак си почива,
свещицата когато догори,
в последен стих – смъртта ѝ е красива...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
"Закрила"
nomean (Ани Ехиян) nomean
Картини » Пастел
"Закрила"
  752  4  10 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??