" Биляна платно белеше..."
( народна песен)
Огоста си бавно течеше,
а там доле под Моста,
невести си чéрги перéха,
на белите камъни речни,
на песъка ситен на Огоста!
Цветана си черга донесе,
с бели си рЪце затърка,
шарена черга от вълна,
дето мама ѝ даде,
на сватбата в чуждото село.
По нощите беше я ткала,
на лоени свещи в тъмата.
Конец, по конец, за нейната,
рожба да има късмет!
И като си черга переше,
на Огоста, на белите камъни.
Цветана си очи нажали,
за майчица и татко мили.
© Хари Спасов Всички права запазени