В кълбото от изгубени надежди,
забравено отдавна, похабено,
което вече даже не поглеждам,
поникна цвете алено червено.
Като огромен мак насред поле
изсъхнало от суша, пожълтяло,
то съживи света ми и отне
тревогата от мислите изцяло.
Тъгата ме напусна изведнъж
и с алена усмивка я изпратих.
Събудих се с предчувствие за дъжд,
превърнал сЪлзите ми в старо злато. ...