Дъждът е цветен, есенно красив
и капките са бисерни, растат.
Дъждът е чист, щастлив, свободен, жив
и мислите, окъпани блестят.
В душата тихо, кротко ромоли.
Измива щедро гняв, тъга и страх.
И връща ме в момичето, нали?
Което аз така и не разбрах.
Обичам този свеж, неканен гост,
открил ми най-любимите черти,
след него е живота мил и прост,
по детски пак се учи да лети.