Цветенца мили, цветенца красни,
насред полянка току израсли!
Окото радват, сърцето стоплят,
в душа попиват нечути вопли.
Че цяла зима под преспи бяли
стаени чувства у нас са спали.
И толкоз много надежди боси
цветята пролет на нас ни носят!
© Иван Христов Всички права запазени