Наливате отровата полека,
по капчица за всеки светъл миг,
с петà гасите яркия светлик,
огрял пред мен трънливата пътека.
А ориста ми – тежка или лека,
поет да съм, в стиха си многолик
далече от светец и мъченик,
обичащ всяка твар. Дори човека,
забил в гърба му подло остър нож.
Отровата – с пелина я изпих,
любов едничка болката цери ми.
По-лесно се живее, щом си лош. ...