Мечти безброй, цветни като хвърчила,
децата имат и ги пускат в небесата.
Детството им, с розовите очила,
ги понася на мечтите им с крилата.
Устремени в своя полет са щастливи,
достигат до звездите, до слънцата...
на хиляди вселени тъй красиви,
рисуват с мисълта си, там дъгата.
В този свят, по детски многоцветен,
мечтите им в сияние от щастие кръжат.
И пътя във живота им е лесен,
щом в своите мънички ръчички го държат.
Деца, от погледа си хвърчилата не губете,
не ги изпускайте, а бягайте наравно с тях.
Вярата във себе си, за миг не я губете,
превръщайте мечтите си във звезден прах.
Не се страхувайте от бури в океани,
не бягайте от "окото" в ураган.
Постигайте мечтите си желани,
за живота разтворете свойта длан.
03.06.2021г.
© Теодора Атанасова Всички права запазени